ОМЪРСЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЪРСЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от омърсявам¹ и от омърсявам се.

ОМЪРСЯ̀ВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омърсявам² и от омърсявам се; облажване, облажаване¹, наблажаване¹.