ОМЪЧНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЪЧНЯ̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омъчнявам¹ и от омъчнявам се; затрудняване, усложняване.

ОМЪЧНЯ̀ВАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от омъчнявам² и от омъчнявам се; натъжаване, нажаляване.