ОНАМО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОНА̀МО показ. местоим. Диал. На онова, другото място. Господин Бок му рекол на гоидарот: "А бре, стрико, къде имат мало вода да се напиям, оту ми изгоре устава [устата] за вода". Гоядарот, наместо да станет и да му кажет, лежеешчем кре‑

нал ногата и му рекол: "Е-е-е, ено онаму имат, оди, напи се!" СбНУ ХV, 69.

◊ Тамо, онамо. Диал. Навсякъде.