ОНАСЛЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОНАСЛЕДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от онаследя като прил. Който е наследен, който идва по наследство. Това лице [Чешнигиров] беше с прекалено онаследени пороци от миналото. Черемухин, ПД, 10. Боян и Христо, чувствувайки хлабавостта на майка си, бяха си дали свобода и проявиха напълно онаследената кръв. Ц. Церковски, Съч. III, 145. Онаследената практика при изготовлението на храната и криворазбраните схващания за същината на храненето, са могъщите деятели, които пречат да има една разумна кухня и разумно хранене. ПН, 1934, кн. 3, 36. Според него [И. П. Павлов] известни придобити условни рефлекси могат понякога да станат безусловни и онаследени рефлекси. РД, 1950, бр. 244, 2.