ОНАСЛЕДЯ̀ВАМ

ОНАСЛЕДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; онаследя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. онаследѐн, ‑а, ‑о, мн. ‑и, св., прех. 1. Получавам, придобивам като наследство нещо (стока, имот, пари и под.). После Коце .. ще онаследи бащиното си богатство. А. Страшимиров, А, 112.

2. Придобивам, получавам и проявявам определени физически черти или душевни качества, които са притежавали родителите или прадедите ми. Децата бяха буйни, онаследили много от темперамента и протестния дух на баща си. Ст. Грудев, АБ, 188. онаследявам се, онаследя се страд. Капризите у децата не се онаследяват, а се появяват в резултата на лошо възпитание и нездрава семейна среда, в която протича животът на детето. ВН, 1960, бр. 2607, 4. Ние спокойно можем да говорим, че у проявите на животните е отразен "опитът" на миналите поколения, който се създава пак под влияние на непрекъснато променящите се условия. Този "личен опит", ако се закрепи в няколко поколения, може да се онаследи. Е. Аврамова, МС, 49.

Списък на думите по буква