ОНАСЛЕДЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОНАСЛЕДЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от онаследявам и от онаследявам се; наследяване.

2. Биологически закон, според който определени физически белези или черти от характера се предават по наследство в поколенията; наследственост. Австрийският монах Г. Мендел прави опити с различни раси грах, като ги кръстосва и проследява как се предават белезите на родителите в I, II, III и т. н. поколения. Въз основа на своите опити Мендел извежда закони за онаследяването. ОБиол. Х кл, 71. Учените систематизирали натрупания материал върху наследствеността и въз основа на него установили форми на онаследяване като проста наследственост и сложна наследственост.