ОНАСЛОВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОНАСЛОВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; онасловя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. Поставям наслов, заглавие; озаглавявам. Оскърбен много от А. Страшимиров, Черен [И. Иванов] решил да основе самостоятелно литературно списание. Възнамерявал да го онаслови "Лада" по името на славянската богиня на любовта. Ив. Богданов, СП, 323. Онасловяват ги [текстовете] "Закон судний людам" (Закон за съдене на людете). Може би тук думите се повтарят, но князът настоява още в титула да се прокламира всичко, което му е било отричано — и "закон" и "съд". Н. Драганова, КО, 74-75. онасловявам се, онасловя се страд.