ОНДУЛАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОНДУЛА̀ЦИЯ, мн. ‑ии, ж. Спец. 1. Особен вид къдрене на коса, обикн. на едри вълни. Все пак той [Дроздев] натисна звъ‑

неца и тоя път пред него се яви.. съвсем млада жена с розов пенюар и с безброй металически щипки по главата, с каквито обикновено дамските фризьори правят водна ондулация. Св. Минков, Избр. пр, 480. Деветстотни получава, а мине се не мине месец — ондулация, мине се не мине — ондулация. Отгде се вземат тия пари, кой знае! Чудомир, Избр. пр, 184. Лора не носеше обеци, гердани, гривни, букли и ондулации, защото нямаше какво да прикрива, недоизкусурено от природата. Отеч., 1978, кн. 13, 33.

2. Вълнообразно движение. Той [Марсел] поставил шипа отгоре, а лопатката — отдолу, и чрез по-сложни движения успял да имитира естествената ондулация. Г. Георгиев и др., ФПБ, 20.

— От фр. ondulation.