ОНЕВИНЯ̀ВАМ

ОНЕВИНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оневиня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. Освобождавам някого от вина; оправдавам. Нищо не може и не трябва да оневинява моралната нечистоплътност: нито талант, нито заслуги, способности, трудолюбие. Е. Каранфилов, Б III, 108. Стекли се българите, оневинили Партения, Антим също го оневинил пред патриаршеския синод, но Партений бил "прекалено много българин" и патриаршията все пак успяла да го наковлади пред турските власти. Хр. Бръзицов, НП, 107. Той [актьорът] не може да отмине факта, че неговите герои са притиснати от външните обстоятелства и са принудени да си служат със средствата на околния свят. Този факт не ги оневинява. ФН, 1971, кн. 7, 13. Не искаме да оневиняваме режисьора .. Той е пристъпил към своята работа с принизени изисквания, допуснал е компромиси. НА, 1964, бр. 4763, 3. оневинявам се, оневиня се страд. Тия дни обаче се появи в няколко вестници съобщение, какво заловения като крадец на майор Киселовите пари Юда Давид Леви не бил същинския крадец, .. Това съобщение прави впечатление, като че с подобни разкрития се желае да се оневини Юда. Пряп., 1903, бр. 18, 3.

ОНЕВИНЯ̀ВАМ СЕ несв.; оневиня̀ се св., непрех. Книж. Чрез посочване на факти, документи и под., показвам че съм невинен; снемам вината, обвиненията от себе си. Мисля, че при съпоставянето на фактите всичко ти се изясни и аз се оневиних.

Списък на думите по буква