ОНОВА̀ЧКА

ОНОВА̀ЧКА, неизм., показат. местоим. Умал. от онова (ср. от онзи). Разг. I. Вместо прил. Който посочва лице или нещо, което е по-отдалечено в пространството или времето и обикн. е дребно, малко. — Донеси ми оновачка високо столче, под крушата дето е. △ Е, де е оновачка блажено временце, когато бях по-пъргав и по-навит, та да видиш как щях да се развъртя в бизнеса.

II. Вместо същ. За посочване на лица или предмети, които са отдалечени в пространството или които не може да се определят. Подай ми оновачка, ей там до телевизора. Ох, как беше... Оновачка, бее, оновачка... А, дистанционното.

Списък на думите по буква