ОНОГУНДУ̀РИ

ОНОГУНДУ̀РИ мн., ед. (рядко) оногунду̀р м. Название на едно от прабългарските племена, което е ръководно при създаване на българската държава. Във връзка с разложението на първобитнообщинния строй на прабългарите в края на VI в. възникнал прабългарският племенен съюз, начело на който застанал вождът на племето оногундури, Курт или Кубрат. Ист. Х и ХI кл, 26. Константин Багрянородний казва и той уверено, че блъгарите изпърво ся именували оногундури. Г. Кръстевич, ИБ, 23.

Списък на думите по буква