ОНУ̀ЖДВАМ, ‑аш, несв.; ону̀ждя, ‑иш, мин. св. ‑их, прех. Диал. Правя някой да изпадне в нужда, в потребност да извърши нещо. Не хваща [лъвът] да върви бързо, да бяга и да търси лов, додето не го онужди гладът. Д. Попов, СбРС (превод), 102. онуждам се, онудя се страд.