ОПА̀ДВАМ

ОПА̀ДВАМ1, ‑аш, несв.;опа̀дам, ‑аш, св., непрех. 1. За листа, цветове, плодове на растение — падам напълно, докрай или само някакво количество; изкапвам, изпадам1, окапвам. От ранна пролет късно до есента, докато опада шумата, лежеше над долината един зелен покров. Д. Фучеджиев, Р, 88. Лек порив на вятъра поклати клоните на черниците. В краката на младежите опадаха няколко цветчета със златни като искрици връхчета. П. Льочев, ПБП, 5. Единствената широка алея, посипана с опадали листа, беше празна. Й. Йовков, ЧКГ, 304. Аз, ако знаех, щях да го повикам, защото нивите ни прегоряха неожънати. Зърното опада. Какво ще ядем през зимата — умът ми не стига. А. Каралийчев, НЗ, 100. След узряването на семената шишарките се отварят и семената се разсейват.. Шишарките опадват цели. Бтн VI кл, 105. Саждите из комините се метат до 31 януари, а от "зарезой" (1 февруари) не бива да се метат, защото гроздето ще опадва в цвят. СбНУ VI, 90.

2. За коса, козина, пух, зъби — падам напълно, докрай или само някакво количество; изкапвам, окапвам. Първи го разпита някакъв старшина стражар.. Прошарената му, ниско остригана коса беше почнала да опада и Къньо,.., се вглеждаше любопитно в черните му засукани мустаци. Кл. Цачев, ГЗ, 126-127. — Миглите ми опадаха от тифуса. Няма месец откак станах от легло. М. Грубешлиева, ПИУ, 11. Той повика друг селянин, стар, с опадали зъби, сух, кьосав и с него отиде зад тезгяха. Й. Йовков, ПГ, 259. Зимната козина опадваше. Заменяше се с нова, по-червеникава. Ем. Станев, ПЕГ, 20. Тези втори рога на едногодишните сърни опадват на следната година, когато животното е вече на две години. П. Петков, СП, 45. Люспита [на хамсията] лесно опадват. Ц. Пешев и др., ФБ, 48. ‑"Бело ми лице почерне / руса ми коса йопадна, / тънка ми снага изсъхна." СбВСтТ, 501.

3. За дребни частици, полепнали по нещо — отделям се от мястото, на което съм, падам, изкапвам напълно, докрай. Зюмбюлите се намираха по средата на две дълги лехи, цветчетата им приличаха на малки захарни чашки, от които още не бе опадала росата. К. Калчев, ЖП, 295. — Това е работа на ковача — казвам аз и пак ги [мотиките] ритам пренебрежително, — трябва да се наклепят, за да им опада ръждата. К. Калчев, ПИЖ, 140. Глиненият лепеж някъде бе опадал и оголил облите речни камъни. Т. Харманджиев, КЕД, 39.

ОПА̀ДВАМ

ОПА̀ДВАМ2, ‑аш, несв.; опа̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. Западам, замирам, изпадам1, отслабвам. И блудний, като опадва от безредиците на живота.., прави си молитвата със сълзи на очите си и иска спасение от Вечнаго. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 121.

Списък на думите по буква