ОПАКО —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ПАКО, мн. няма, ср. 1. Обратната страна на тази, която се вижда. Като изтрива с опакото на ръката си потта от челото си, скулпторът сякаш проглежда. Фигурата е все още гипсова, незавършена. Бл. Димитрова, Лав., 156. Из дола изскачат ненаплашени зайци.. Ето го.. Светлосивото опако на ушите му бързо се отдалечава. И. Петров, ОЗап., 11. Върбите се чорлеха и младите клончета се извиваха така, че се виждаше опакото на листата. Г. Белев, ПЕМ, 34. Снажният хубавец извади красивата си вносна писалка и почна да пише върху опакото на цигарената кутия. Тонич, ГЗМ, 7.
2. Нелицевата, обратната страна на нещо. Покривката беше зацапана с безброй мастилени петна... Когато се изцапат краищата ѝ от едната страна, те се прехвърлят на другата, като лицето и опакото се менеха непрестанно. Ст. Чилингиров, ПЖ,
173-174. Скроената веревна лента се тропосва към полата, като се поставя лицето на лентата към опакото на полата. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 93.
3. Прен. Отрицателна, лоша страна, черта на нещо. Но дойде 1913 г. и показа опакото, и погреба нашите младежки обещания. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 361. Много от младите хора бяха в безпътица. Те се заловиха да изучават опакото на живота, да дирят човека на дъното. Ив. Богданов, СП, 191. Би помислил човек, че опакото на културата тук е в цъфтеж. Б. Несторов, АР, 241-242.
◊ Опакото на медала. Разг. Лошата, отрицателната страна (част) на нещо. Това е опакото на медала и тука магията на танца обслужва само похотливи и разрушителни страсти. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 264.