ОПАКОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ПАКОМ нареч. Остар. Наопаки, наобратно. Полъхне ветрец тих и тъмно сшумоли / градинските листа и нейде се отвее, / залюшнал и така сама да се люлее / оставил вейка тук, а татък някой лист / извърнал опаком безмълвен и лучист / на месечинката да трепка и се мята. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 53. Бог понякогаж послушваше молбата ми; но често пишех све опаком,.., тогава учителката ся оплакваше на майка ми и мя затваряха в дома. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 256-257.