ОПАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПА̀Л м. 1. Геол. Прозрачен минерал, скъпоценен камък с млечен цвят с жълти, зелени или червени отблясъци, употребяван за изработка на бижута. През целия септември завоевателката е непрестанно с Яворов. Той носи подарения му от нея златен
пръстен — едно голямо ръкописно "Я" с опали в трите краища. М. Кремен, РЯ, 454. Най-често употребяваните в керамиката разновидности на кварца са млечният кварц,.., опалът.. и обикновеният речен пясък. В. Пеев, МК, 91. Опалът, халцедонът и кварцът се образуват в полупустинни и пустинни условия на топлия климат. П. Боянов, П, 29.
2. Текст. Тънък, фин, обикн. бял прозрачен плат. Тук има опали, палмерстони за балтони, в сто цвята, от едно качество — суперекстра. К 5, 1991, бр. 28, 32. Материите са памучни, копринени или синтетични със структури, които подхождат на богатата палитра на цветовете: крепони, опал, муселин,.., панама. ЖД, 1967, кн. 7, 23.
— От санскр. през гр. οπάλλιος, лат. opalus, фр. opale.