ОПАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПА̀ЛА ж. Остар. и диал. 1. Огън, пожар; опал, опалия (Н. Геров, РБЯ III).

2. Пакостница, палавница; опалия. Нъ ти, с твоето слабоумие, отхрани една омразница, изгора и опала на света. Ти с какво са надуваш, че си ѝ майка ли? Не ти си ѝ ней страшна душманка, защото направи, да я омрази цял свят. Ил. Блъсков, РК, 14.