ОПАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; опа̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Обгарям, нагрявам с огън, топлина нещо. Опалих иглата на свещта и опитах да извадя забилият се в петата му трън.
2. Нажежавам много силно, подгрявам предварително с огън, обикн. пещ, фурна и под., за да я подготвя за печене на хляб, ястие. Да опалят булките пещта, да опечет две пещи хляб,.., доде съмне сичко да е готово. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 23. Изкопават най-напред една полегата дупка в земята, която опалват добре с огън, като пещ. После турят вътре телето или агнето например, заедно с кожата му, като замажат отвън добре дупката. З. Стоянов, ЗБВ II, 106. Па си курбана отреди [Стоян] / и си фурната опали, / курбан във фурна залупи. Нар. пес., СбВСтТ, 112.
3. За огън, топлина, лъчи — обгарям, опарвам, изгарям. А Здравко седеше по ризка на прага.. Слънцето бе опалило до болка голите му ръце. Цв. Ангелов, ЧД, 7. Майката се навежда с мъка към огъня. Жарта опалва бузите ѝ. З. Сребров, Избр. разк., 130.
4. Прен. Предизвиквам кратковременно остро усещане за горене, парене, жегване. Засили се [вълчицата] да прескочи оградата и падна по гръб. Нещо светна с трясък и опали гърдите ѝ. И. Петров, ЛСГ, 80. Ракията,.., преди да даде наслада, отмъщава с огнена лютивина, иска с всяка своя капка колкото може повече да опали гърлото, преди да услади душата. Т. Харманджиев, КВ, 357. ● Обр. Рокличка детето не получи. / Рокля и девойката не взе. / Младостта проплака като ручей / и опали босите нозе. П. Стефанов, Худ. СI, 337.
5. Прен. За чувство, мисъл — въздействам внезапно, изведнъж силно върху някого; бодвам, жегвам. Общи идеали, мечти, надежди и вълнения пълнеха и опалваха милиони душѝ. Ив. Хаджийски, БДНН I, 6. Неизпитана дотогава печал опали сърцето му. Т. Харманджиев, КЕД, 236.
6. Диал. Причинявам внезапно, изведнъж моментно остро усещане за болка, обикн. чрез силен и рязък удар. Тури юздата на коня, качи му се и го опалвай сегиз-тогиз с бича, та да ти има страха. Хр. Пелитев, ПЕБ, 16. Когато се даваше за пръв път в ръцете му кон да го гледа и кара, той го затваряше в обора и вечерта започваше ненадейно да го опалва с жилав прът по гърба и навсякъде. Т. Харманджиев, КВ, 355-356.
7. Диал. Изстрелвам внезапно с пушка или пищов. — Ей сега ще те кръстя аз тебе, дърт пергишино, като ти опаля два куршума в дългото расо — каза той за изненада на дядо поп, който очакваше да бъде похвален и потупан по рамото. Л. Стоянов, Б, 116. — А бе, байо Панайоте, хайде да убиеме тоя проклети началник и да бягаме в България.. — Аз не мога да търпя, ща да му опаля, па хайде през границата. П. Хитов, МП, 62. опалвам се, опаля се страд.