ОПАЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПА̀ЛНИК, мн. ‑ци, м. Остар и диал. Разбойник, проклетник, лош човек. Жал ни е, че нямахме време да разберем отде е дошел и накъде ще повлече мъглите, да иде пак да гори света този опалник. Г, 1863, бр. 10, 75. В това исто време нападна връз нас опалник Иван. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 58.