ОПАМЕТЯ̀ВАМ

ОПАМЕТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опаметя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Вразумявам. Който учи децата да четат и да пишат, той не е учител. Който учител покрай това не опамяти детето,.., оня учител не си е изпълнил длъжностите. КН, 1873, кн. , 14. Тогава той прокле славолюбието си: безполезни покаяния, морето го прогълтна със сичките му богатства. И ангелът рече на Азаела: "Този пример нека тя опамети." Кр. Пишурка, МК (побълг.), 234. опаметявам се, опаметя се страд.

ОПАМЕТЯ̀ВАМ СЕ несв.; опаметя̀ се св., непрех. Остар. Вразумявам се, опомням се. Опамети се, человече, не може да бъде щастието в средствата, нити могат те да принесат някоя полза на щастието ти; защо има хиляди человеци, които сичко онова имат, за което ти чезнеш и въздишаш, чи пак са нещастни. Г. Йошев, ЧБ (превод), 135.

Списък на думите по буква