О̀ПАС

О̀ПАС м. Диал. Пояс, колан. Аз с булката наедно, през дългите зимни нощи, ще предем вълна, ще тъчем аби, опаси. Китка V, 1886, кн. 14, 33. На опаса ми, който беше от същия плат на дрехите ми, вместо сабя и нож висяха един трион и една брадвица. П. Р. Славейков, РО (превод), 90. Със злат са й ръжен подпряла [майка], / разпаса опас копринен, / Злата му люлка направи, / Иванча гуди в люлчица. Нар. пес., СбНУ II, 140. Разсърди се, коладе ле, коладе ле, / малка мома / на татя си, / на мама си, / щото няма / вити гривни, / .., / кован опас. Нар. пес. СбНУ ХХIХ, 9.

Списък на думите по буква