ОПАША —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПА̀ША. Вж. опасвам² и опасувам.

ОПА̀ША ж. Диал. Опашка; опаш. Отишло патя на паша, врънало ся без опаша. Н. Геров, РБЯ III, 369.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.