ОПАШКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПА̀ШКА ж. 1. Израстък, обикн. подвижен, в задната крайна част на тялото на животно, който е естествено продължение на гръбначния стълб. Посред полето се виждат кучетата, които се връщат, тук-таме между бурените се зачерняват гърбовете им или стърчат стегнато завитите им опашки с дълга, разчесана на две страни козина. Й. Йовков, ВАХ, 149. В устата си лисицата държеше някаква птичка, а рунтавата ѝ опашка лежеше на земята като малък житен сноп. Ст. Загорчинов, ДП, 210. Около него радостно връткаше опашка едро, жълто куче и скачаше галено въз коленете му. Елин Пелин, Съч. III, 11. Единият от биволите завъртя опашка и изпъшка. К. Петканов, БД, 65. Не фащай лъв за опашката, ни крокодил — за зъбите! Погов. Овча опашка. Козя опашка. Котешка опашка. Свинска опашка. // У птиците — сноп от удължени пера в задния край на тялото. Това беше една плетеница от дъбови клонки по дължината на дъската и по тях бяха кацнали две малки птички с полуразперени крила, с широки, кръгли опашки. Д. Талев, ЖС, 370. Черните скворци.. не бягаха от Живка. Те подхвърчаха наблизо, подскачаха и премятаха дългите си опашки едва ли не в неговите нозе. Й. Йовков, Разк. II, 80. Той наблюдаваше внимателно пуйките, които се разхождаха из двора с разперени на търкала опашки. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 44. Под стряхата на сушина стои на един крак петелът, навъсен, с провиснала опашка. Елин Пелин, Съч. II, 100. Лястовича опашка. Кокоша опашка. // У риби, влечуги и под. — удължен заден край на тялото, обикн. с форма на плавник. На лице беше само пълната му [на въдичаря] кошничка, от която нерядко се подаваха разперените опашки на едри кленове и мрени. Д. Калфов, КР, 11. Там някъде, недалече от брега, плува мренка.. бавно гърчи тънкото си, с чернокафяв гръб тяло, маха с опашка. Ем. Станев, ЯГ, 13-14. Змията се огърчи безобразно и остана на мястото си; само опашката ѝ още шаваше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 56. Змия и откъм опашката не се пипа. Погов.
2. Последните, рудиментарни прешлени на гръбначния стълб у човека. Следваше още едно разтегнато слово .. Всички усетихме, че ни изтръпва опашката от седене. Бл. Димитрова, ПКС, 73.
3. Задна, крайна част на летателен апарат (самолет, ракета и под.). Златан си припомни, че при влизането си в Пейч бе забелязъл на летището една голяма американска "летяща крепост", килната на една страна и навирила високо във въздуха сребристата си опашка. П. Вежинов, БР, 93-94.
4. Разг. Тънка част към плод или листо, която го свързва със стеблото или клона на растение; дръжка. — Само едно въже земя искам Дине, — повече не ми трябва. Ей тъй, през шепа ще я пресея, че да видят хората как се земя негува. В средата ще посадя една круша, но от ония, с червените опашки. К. Петканов, СВ, 127. Между опашката на всякой лист и мястото, гдето последните са били прикрепени у растението, се образува един мъртъв гъбест пласт и листата отпадват. Гр, 1906, бр. 2, 29. Кога тиква стана, кога опашка пусна? Погов. // Обикн. мн. Тънко, продълговато листо на луковично растение; перо. Гордо лукът слободухи / си опашките издава. Ив. Вазов, Съч. IV, 40. От сушата опашките на чесъна повяхнаха.
5. Разг. Крайната удължена и изтънена част на някакъв предмет (сечиво, инструмент, приспособление и др.); накрайник. Пръстите му заприпкат и заиграят по дългата опашка на тамбурата и като закара ситно и крехко ония маанета — всички се унесат да го слушат. Т. Влайков, Съч. III, 5. Като изсвириха няколко куплета от една песен, Бюлбюл Азис поиздигна опашката на саза към лявото си ухо. Ц. Гинчев, ГК, 242. — Дай Минко и лопатата — която беше на върха изгорена и с крива опашка. Ц. Гинчев, ГК, 62. — Гледайте, бре деца, как се правят воденичарски лъжици.. и им показа една мидена черупка, вклещена в разцепена върбова пръчка, която ѝ служеше за опашка. Ц. Гинчев, ГК, 71. // Пискюлче на шапка или каишка в задната крайна част на обувка, които обикн. служат за украса. След няколко минути се изправи пред стълбата един чер.. с дълъг нос и големи обърнати устни циганин, с червена чалма.. червени калеври с опашки. Ц. Гинчев, ГК, 130. // Удължен съставен елемент на графичен знак, обикн буква: черта, щрих. Несъмнено е при туй, че еднообразието между ръкописни и печатни, главни и малки букви в латинската азбука, я прави по-четлива и по-проста и че благодарение опашките на буквите к, в, л, р и др. общият вид на една страница с латиница е по- приятен от накъсания ивичен вид на нашата страница.
(превод) Р, 1925, бр. 193, 1-2. Първокласниците изписваха старателно опашката на цифрата 2.
6. Прен. Обикн. след гл. оставям със следв. предл. от. Дълга, обикн. извита ивица, следа от прах, дим, пяна, искри и под., които оставя след себе си при движение някакво превозно средство. От време на време минаваше бързо някоя каруца и оставяше по пътя бяла опашка от прах. И. Петров, МВ, 118. Военната камионетка се показа от завоя и като оставаше зад себе си опашка червеникав прах, бързо се приближаваше насам. Ем. Станев, ИК II, 222. Два парахода, един срещу други, шумишком пореха вълните, оставяйки опашки от бяла пяна. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 47-48. Едно влакче се опитва да се състезава с парахода. Развява опашка от искри, напъва се, пухти по тесния път между реката и скалите и наистина успява първо да стигне до пристанището на Сомовит. Н. Стефанова, РП, 13.
7. Прен. Светла ивица, следа, диря, която оставя след себе си при летене във въздуха летателен апарат или тяло от космически произход. Като видяха голямата звезда, която простираше светлата си опашка като ветрило по цялото небе, те паднаха на колене и почнаха да се молят. Елин Пелин, Съч. IV, 248-249. След работа.. Сисой Полюлеев обичаше да поизлезе на чист въздух .. Тогава тоя тих като мушица човечец се изтягаше на тревата.. и се заглеждаше унесено в разперените опашки на кометите, които се носеха високо над него като огнени пауни. Св. Минков, РТК, 181. Звездите пъплеха неуморно, пръскаха искри. Една от тях пламна ярко, проряза небосклона, оставяйки след себе си дълга опашка и се заби някъде зад Кара баир. Кр. Кръстев, К, 120. Всяка комета притежава една сферообразна ядка със силна яркост, подобна на постоянните звезди. След нея се простира далеч в пространството, като воал, тъй наречената опашка, състояща се от силно разредени газове. ПН, 1934, кн. 2, 22. При летене на голяма височина реактивните самолети оставят след себе си дълга бяла опашка от изгорели газове.
8. Заден, долен край на дълга официална дреха (обикн. фрак, редингот и под.). — Партиите ще бъдат забранени — заклати глава генералът и невнимателно седна върху опашката на редингота си, която се смачка под него. М. Грубешлиева, ПП, 272.
9. Прен. Задна, крайна част на множество живи същества или на предмети, които се движат в редица едни след други, във върволица. Противоп. глава, чело. Левски вървеше, заобиколен от Марин, от Пъшков, от поп Кръстьо, вървеше и приказваше нещо, а те и десетината други, които се купчеха край тях, слушаха внимателно,.. Мъжът ѝ вървеше на опашката и водеше коня на Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 409. Мяркаха се ту тук, ту там двама-трима конници, дори понякога достигаха до опашката на царската войска, дето бяха колите с храна. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 441. Начело [на работническата манифестация] вървеше духов оркестър от неколцина цигани-музиканти с тъпани и кларнет.., на опашката — един-двама от градските безделници вече пийнали и с бабаитска стъпка. К. Константинов, ППГ, 56. Тогава Бабача се наведе, взе мъртвото пиле в ръцете си и тръгна към новите гробища. Гологлав, както си беше с престилката.., а подире му се проточи една върволица — "главата" ѝ на шадравана, а "опашката" — на дървения мост! Н. Хайтов, ДР, 130. Той вместо на опашката на каруцарската колона зае челно място в колоната от волски коли. Ст. Марков, ДБ, 209. // Последните, крайните вагони на влак. Полицейските агенти оглеждат опашката на влака и се отправят към своите началници с радостната вест: "[Барбюс] отпътува!" Н. Христозов, ПД, 135. // Краят на хоро. Привечер, когато слънцето слизаше над Църноок и се готвеше за залез, мъжете излизаха пияни и хващаха "танеца" или "опашката" на хорото, а до тях се редяха жените. ВН, 1955, бр. 184, 2.
10. Върволица от хора, застанали наред пред каса, магазин, спирка и др. Като се прибавят през тая оскъдна зима и лутанията по дирене на кюмюр и дърва, опашките за купуване на продукти.. зимните месеци минаха. Б. Болгар, Б, 127. Пред магазините, както винаги, имаше опашки — някъде даваха картофи, другаде зеле или ориз. Г. Мишев, ЕП, 121. Навън пред магазина имаше дълга опашка. △ Опашката извиваше по тротоара пред магазина. △ Тази опашка е поне от сто души. ● Обикн. с гл. стоя, чакам, редя се, нареждам се и предл. на. Градчето беше като заспало,.., само на гарата шетаха хора и на няколко бакалници бяха се наредили на опашка омърлушени мъже и жени. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 206. Купоните нямаха реално покритие и когато на някой магазин се появеше липсваща стока хората се нареждаха на опашка от пет часа сутринта. М. Грубешлиева, ПИУ, 209. По-нататък, пред схлупената както всичко в тази покрайнина хлебарница, стояха на опашка жени с купоните и мрежите си в ръце. Ем. Манов, ДСР, 60. Наредили сме се на дълга опашка на спирката в Кокаляне. Чакаме колата за София. Д. Калфов, ИТШ, 77.
11. Прен. Разг. За човек — който безрезервно и сляпо вярва на някого, като го следва неотлъчно и изпълнява волята му. — Би казал човек, че в жилите ти не тече гръцка кръв: ти изглеждаш напълно щастлива,че си опашка на Анна. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 29. — Ние, хората на труда, сме плячка в ръ‑
цете на разни тайфи, наречени партии.. Ние служим само за опашка на тия тайфи и безмислено зяпаме в устата на големците, когато те щедро изливат своето красноречие. Г. Кирков, Избр. пр, 68.
12. Жарг. Таен агент, цивилен полицай; ченге, кука. Нагел не бе осведомен дали познавам София и законите на конспирацията го задължаваха да ме отведе до мястото на устроената среща по възможно най-сложния и объркан маршрут. Така се постигаха две цели: първо — сравнително лесно можеше да се огледаме за "опашка", тоест — проследяване от агенти. Ц. Драгойчева, ПД, 151. — Твоят приятел много се зарадва на търговеца в шубата. — Но той смята, че е предрешен нелегален. — Ами ако мъкне след себе си опашка? Д. Вълев, З, 90. — Ако не вярваш на нас, сам ела да провериш, а не си пращай опашките — обади се несдържано една от нас. М. Гръбчева, ВИН, 45. Когато го освободиха, трябваше да се изчака известно време, за да се убедим, че след него няма "опашка". П. Илиев, ЛВ, 146.
◊ Волска опашка; овча опашка. Диал. Лопен, богородична свещ. По някои места ставаше див, преплетен и непроходим бурен, истински леговища на вълци. Имаше високи по два-три метра овчи опашки, които селяните сечеха вместо пръти и плетяха от тях кошове за мисир. Й. Йовков, ЧКГ, 67. На поляната стърчаха "овчи опашки" — високи и жълти, прилични на сватбени свещи. Д. Цончев, ЧС, 119.
Вдигам / вдигна (виря) опашка и вдигам си / вдигна си (виря си) опашката. 1. Разг. Почвам да се държа надменно, предизвикателно, да се големея; възгордявам се, надувам се. Забогатяха и вдигнаха опашка, едва поздравяват. — За тия гадове само бой, па да видим тогава дали ще смеят много често да вирят опашка. Който не е с нас, значи е против нашето дело. В. Нешков, Н, 373. 2. Грубо. За жена — имам неморално поведение; развратнича. — Мъже — кучета. Видят ли някоя, че си вири опашката, готови са да се залепят до нея. Жена, деца, нищо не гледат... — тя се разпалваше, въздишаше. Б. Несторов, АР, 254. Казах му, че в моето бивше отечество така наричат съпрузите си онези жени, които обичат да вирят опашки. Ем. Манов, ПУ, 129. Вдигам / вдигна опашка <та> някому. Диал. Хваля, лаская някого, угоднича пред някого. — Казвай, ще станеш ли евреин, за да кажа да те пуснат още сега? — Моята вяра ми е по-скъпа и от свободата и от богатството. Върви и дигай опашка на кучетата! К. Петканов, ЗлЗ I, 83. Влача опашката си до девета рода. Разг. Продължавам да съществувам много дълго време. — Отколе не е имало случай съветът да съди свой събрат. В миналото.. никога не е бивало така изведнъж. Всичко се е знаело отнапред и всеки е имал сгода и време да се огледа, да претегли провиненията и делата му.. Такъв несговор влачи опашката си до девета рода. М. Смилова, ДСВ, 74. Влача се (мотая се, мъкна се, намирам се / намеря се, нареждам се / наредя се, оставам / остана, стоя, съм) в (на) опашката. Разг. На последно място съм при някаква работа, дейност; изоставам. Наесен.. пак трябваше да обяснява сконфузен, пред сто души защо "неговите работи куцат и се влачат на опашката". И. Петров, МВ, 151. Предсеитбената оран е изостанала заплашително. Отговорниците нехаят. Села като Кесарево, Асеново и Кълнак се мотаят на опашката. А. Каралийчев, С, 99. — Бързай, че ще закъснеем. Не чуваш ли, — гайда писна. Не ми се иска да съм на опашката. К. Петканов, ОБ, 40. Влачи ми се (влече ми се) опашката. Диал. Бивам одумван, злослови се за мене. Въртя опашка. Разг. 1. Докарвам се пред някого, подмазвам му се, лаская го. — Не се е променило много нещо и там, и тук, долу [по цялото царство]. Само страхът у поповете и болярите стана по-голям, стъписаха се, въртят опашки. Д. Талев, С II, 52. Впрочем, помежду си ние така и го наричаме [Неро].., хем да не даваме храна на доносчиците, които въртят опашки и се умилкват понякога и около нас. Др. Асенов, СВ, 54. 2. Пренебр. За жена — с лошо поведение съм, неморална съм. Въртя се около опашката си. Разг. Полагам големи, но безрезултатни усилия, за да свърша нещо; работя без резултат. Да си ядеш опашката. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Пренебр. За изразяване на недоволство, възмущение от постъпката на някого (казва се на някого, когато направи нещо лошо или много лъже). — Аз стражарите ли ще слушам. Забранили да разговаряме с Мата, Васил и Стефан. Ами, да си ядат опашките! Д. Вълев, З, 122. Духвам / духна (плювам / плюна) под опашката на някого. Разг. Изпъждам, изгонвам някого, обикн. от работа, от служба. — Всеки ден издаваше заповеди за глоби.. И какво ми направи? Нищо! Не на мен, а на него му дърпаха ушите отгоре.. А като му дойде времето, духнаха му под опашката, а аз си останах. М. Марчевски, П, 190. — Той ли? Какви министри риташе, че този ли селендурин [Стамболийски] нямаше да изрита! Щеше да му плюе под опашката сто пъти. Ем. Станев, ИК I и II, 267. Дърпам дявола (лъва) за опашката. Разг. Излагам се на риск, опасност, сам си докарвам някаква неприятност, нещастие, беда. — Ние требва да отмъстим за него, бре! И ние требва да ударим сега поне двама или трима от агаларите.. Лазар почака малко, като че ли да прекипи яростта на Вардарски и рече: — Ето що съм наумил аз, учителю: ние ще убием само Кючук Кадри .. Нищо повеке нам не ни требва, ние нема защо да дърпаме тъкмо сега дявола за
опашката. Д. Талев, ПК, 627. Женска опашка. Диал. Подигр. Приведен зет. Завивам си / завия си опашката. Разг. Неодобр. Отивам си, без да се грижа за каквото и да е. Завъртявам (завъртявам си) / завъртя (завъртя си) опашка <та>. Разг. 1. Започвам да се докарвам пред някого, да се подмазвам, да го лаская. — Не те бръснат, байновото, не дават кокал, ако не си завъртиш опашката! Г. Караславов, Избр. съч. II, 156. Бързо се ориентира към по-перспективните кандидати за началническото място и завъртя опашка около тях. 2. Грубо. За жена — започвам да се държа неморално, разпуснато. Нейната разпуснатост мина всякакви граници. Завъртя опашка и тръгна с кого ли не. Затуй мечката няма опашка. Диал. Подигр. Употребява се, когато се случват неправди, несправедливости спрямо някого. Играе ми опашката. Разг. Неодобр. За жена — имам неморално, леко поведение. Има си крушка <та> опашка (дръжка); има си от крушка опашка (дръжка). Разг. Съществува, налице е някакво основание, някакъв повод за нещо или да се говори, да се твърди нещо. — Я не дрънкай — разсърди се старецът. — То изглежда, че крушката си имала опашка, никого не осъждат на бесило за нищо и никакво! А. Гуляшки, ЗВ, 43. — А ти по-добре кажи вярно ли е, че дядо Цанков кривнал към консерваторите.. — Да си кажа правичката.. има си крушка опашка. Ама мисля, че дядо Цанков прави тая работа, за да използува консерваторите. В. Геновска, СГ, 211. И на кучето на опашката има го (ще го видиш). Разг. Подигр. Много често, непрекъснато, навсякъде (го има). Казали (рекли) на кучето (котката, лисицата), а то (тя) на опашката си; казала (рекла) мечката на лисицата, а лисицата на опашката си. Разг. Употребява се, когато карат някого да свърши някаква работа, а той я прехвърля другиму. Да слязат още хора от оброчището. Там оставихме старците, жените и децата, ама има и здрави мъже. Ако не знаят да въртят меч, да орат барем знаят. Само да не стане тъй, казали на лисицата, а тя на опашката си! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 234. — Иване, защо ти свърши работата! Трябваше да я свърши Йордан. Казали на котката, а тя на опашката си. Казвам / кажа с опашка нещо. Разг.; Наддавам / наддам опашка на нещо. Диал. Разказвайки, прибавям нещо от себе си, което не е вярно, а е измислено от мене. Като лисицата с опашката си. Разг. Небрежно, повърхностно. Изчистих къщата като лисицата с опашката си. Лепим се (въвираме се) като мухи под конска опашка. Разг. Лепим се (въвираме се) много, в голямо количество. И на любов му върви. Даскалиците се лепят по него като мухи под конска опашка. Чудомир, Избр. пр, 288-289. Кога <то> си видя опашката <без огледало>. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). — Аз клечки не ям! — отвърна котаракът. — А какво ядеш? — Мишки. — Ще видиш ти мишки, когато си видиш опашката. — Защо? — Защото оная злосторница, дето е в улея, се заканва да превърне в пепел всичко. А. Каралийчев, ТР, 16. Конска опашка. Разг. Вид прическа на жена с по-дълга коса, която се прибира и връзва в горната част отзад на тила и се оставя да виси свободно надолу. Имаше и две учителки — едната с прошарена коса, поулегнала, а другата — тънкулява девойка с дълги руси коси, които беше привързала на конска опашка. Кр. Григоров, ПЧ, 138. Лая си опашката. Разг. Губя си времето, без да върша нещо; бездействам, безделнича. Неговите набори натрупаха имот, а той [Васил] си лае опашката. Д. Вълев, З, 106. Махам опашка за врабче. Разг. Очаквам с нетърпение нещо, желая нещо. Махам <с> (клатя) опашка. Разг. Угоднича пред някого, подмазвам му се. Дълго маха с опашка, докато най-сетне се добра до по-висока служба. Моят късмет е вързан на кучешка опашка. Диал. Нямам успех, не ми върви в някаква работа; не сполучвам. — Като него [Богдан] работна ръка лесно не се намира. — Затова и го обикнах, но моят късмет е вързан на кучешка опашка. К. Петканов, Х, 103. Мърдам като на умряло куче опашката. Диал. Извънредно бавен, муден или мързелив, ленив съм. Навирвам (навирям) / навиря опашка1. Разг. За жена — държа се предизвикателно, давам повод да ме задирят. Лоша или добра, дошла в къщата ти, не можеш я изгони — мислеше със злоба тя. — Ами да не вземе да навири опашка, каквато е хвърката и очите ѝ все навън гледат, та да посрами и мъж, и семейство. И. Петров, НЛ, 114-115. Навирвам (навирям) / навиря опашка2; навирвам си (навирям си) / навиря си опашката и напърчвам / напърча опашка. Разг. Възгордявам се, не слушам никого. На дявола опашката кърша. Диал. Умея да правя нещо много добре, изкусен съм в нещо. — Има големи смешници в нашето село, ама един такъв... на дявола опашката кърши. Н. Попфилипов, РЛ, 30. Накарали котката (кучето, лисицата) на работа, а тя (то) опашката си. Разг. Употребява се, когато карат някого да свърши някаква работа, а той я прехвърля другиму. На кучето под опашката. Разг. На лошо, затънтено място. — Той уважението ми го има.. и ми даде ливадка, ама знаеш ли къде? На кучето под опашката, в пущинаците. Н. Хайтов, ДР, 63. Настъпвам / настъпя змия <та> на (по) опашката.Скарвам се с човек, който може да ми навреди, напакости. Подобно на пророк, с острото и непогрешимо чувство на народа за правда, дядо Белич беше предрекъл: "Неутралитет ли? Настъпихме ние змията по опашката, а тя ще се извие, та
ще ни изкълве очите..." Ц. Драгойчева, ПД, 51. Настъпвам / настъпя котето по (за) опашката; настъпвам / настъпя опашката на котката ( кучето). Разг. Засягам неприятен за някого въпрос. Гатьо млъкна. Той не очакваше, че името на сина му ще предизвика такъв обрат в разговора им. Той и не подозираше, че беше настъпил опашката на котката. К. Калчев, СТ, 127. — Ненко-о, жи внимаваш какво приказваш — да не настъпиш котето за опашката! Тарас, СГ, 72. Наяла се въшка, навирила опашка. Диал. Подигр. Употребява се когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. Не съм нито на кравата опашката, ни на бика рогата. Диал. Не съм нито последен, нито пръв. Опашката ми е още зелена. Разг. Ирон. Съвсем млад, много млад съм; неопитен, неузрял съм. Драго (троснато): — Няма какво да чакам.. Фрони (вика след него): — Не си ти целият узрял... Опашката ти е зелена още, чуваш ли-и-и? Н. Хайтов, ПЗ, 78. Оставам / остана (съм) на опашката. Разг. Бивам изпреварен от други в някаква работа, начинание и изоставам на последно място в него. Той [Стойко] знаеше, че ако излязат по-късно, всички щяха да се зачудят. "Я-я! Какво е правил Юрталана, та е останал на опашката. Г. Караславов, С, 205. — Общо за двете десетдневки пак си на опашката! .. Ще те накажем! Т. Монов, СН, 135-136. Оставил съм дявола, опашката му не пущам. Обикн. във 2 л. и 3 л. Диал. Не съм се отказал да действам по същия непочтен начин, отказал съм се само привидно от непочтени действия. Плаша се от опашката си. Диал. Наплашен съм много и съм извънредно предпазлив в постъпките си. Повъртявам / повъртя опашка. Разг. 1. Докарвам се, подмазвам се малко, за кратко време пред някого, лаская го малко. 2. За жена — за кратко време имам лошо поведение. — На̀, хортуваш, а задиряш из бостанчетата Кондева Милкана... — Хе, задирям... що да не задирям... На̀, и ти като повъртиш опашка... Току тъй не може... ха-ха-ха! Ц. Церковски, ТЗ, 131. Подвивам <си> / подвия <си> (свивам <си> / свия <си>) опашка <та>. Разг. Преставам да се съпротивлявам или да върша своеволия, защото се уплашвам или се съобразявам с нещо; ставам мирен, кротък, смирявам се. — Победи ли България, жертвите и теглата ще се забравят.. личните врагове на Гроздан ще млъкнат и ще си свият опашките... Г. Караславов, ОХ II, 137. — Какво направихте тука с чорбаджи Денчо Халача? Нищо... Той ви изпсува и вие подвихте опашки... Ст. Дичев, ЗС II, 617. Сега като дода, като видя, че са вътре синовете ми, подвивам си опашката и се връщам. Й. Йовков, ПГ, 164. Подрязвам / подрежа опашката на някого. Разг. Отнемам възможността на някого да действа или да се изяви. Севар отведнъж престана да се усмихва, стана му кисело и промърмори: — Ще я видим, може да подрежа опашката на такива като тебе! Й. Вълчев, СКН, 64. Скоро зашарил някакъв рисувач, но разбрал го човекът, че е лисица, и му подрязал опашката... Като ти разказва това, разбираш що значи човек на дълга. Ст. Станчев, НР, 75. Посвивам си / посвия си опашката. Разг. До известна степен се смирявам, ставам по-мирен, не смея да върша много своеволия, да се съпротивлявам много. Трифон му носеше новини от селото. Гроздан Грозев се посмирил, посвили си опашките и неговите общинари и приятели. Г. Караславов, ОХ II, 388. Пребивам / пребия (смазвам / смажа) опашката на някого. Диал. Засрамвам някого, като го изобличавам и така го заставям да се смири, укроти. Притисната ми е опашката. Диал. Намирам се в затруднено положение; притеснен съм от нещо. Пускам / пусна (пущам) конска муха под опашката на някого. Разг. Внушавам на някого някаква натрапчива мисъл, идея, която почва да го тревожи, вълнува, занимава; подстрекавам, подбуждам някого да извърши нещо. Откога, откога съм ти задумала, ама откак ви пущиха тая конска муха под опашката, вие мъжете дом не знаете... Ст. Даскалов, БМ, 6. След като изядох вола, опашката му ли да оставя. Разг. Няма да се откажа от някаква работа, след като съм свършил по-голямата част от нея. С подвита опашка. Разг. Разобличен и засрамен, без да мога нещо да отговоря или да направя. — Таз стока ний ще разпределим по такъв начин, че нашият брат да остане доволен и предоволен.. — А душманите да си идат с подвити опашки. А. Гуляшки, ЗР, 251. — Аз споря не за белогвардейците! — каза той припряно-раздразнено. — Там има толкова много други работници, те слушат нашите спорове за Съветска Русия — какво ще си помислят те, ако аз млъкна и офейкам с подвита опашка. Г. Караславов, ОХ IV, 8. Стигам / стигна на опашката. Разг. Пристигам някъде късно, когато вече нещо е на края. Стигна на опашката на филма. Счупвам / счупя (пречупвам / пречупя) на дявола опашката. Разг. Обикн. в св. Превъзмогвам у себе си омраза, вражда, лоши намерения и се отказвам да извърша нещо лошо или скланям за помирение. Сърцето ми трепна като на мъртво куче опашката. Диал. Ирон. Съвсем не се разтревожих, не се развълнувах (обикн. когато са ми се карали). Сядам си / седна си на опашката. Разг. Примирявам се с нещо, отстъпвам, съгласявам се да правя нещо, което не ми се нрави или преставам да върша неразумни неща, лудории; укротявам се, умирявам се. — Е, Личо? — подхвана го отново чинка Ана. — Седна ли си на опашката? Няма ли да тръгнеш подир шейната сега да видиш къде ще те заведе? Д. Бозаков, ДС, 41. Ця‑
ла година работи той като кърт с жена си и много благо влезе в къщата му. Ала през зимата, тъкмо когато всички сметнаха, че е седнал вече на опашката си, той накрули калпак и се завя нанякъде. Хр. Пелитев, ХО, 61. Трън ти под опашка. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Не ме е грижа, че си отиваш; махай се, върви, където искаш (казва се, когато някой заплашва, че ще напусне, ще си отиде). Увирам се / увра се като конска муха под опашка. Диал. Много съм нахален. Улових (хванах) за опашката; ще уловя (ще хвана) за опашката някого. Разг. Ирон. Не можах (не ще мога) да стигна някого, претърпях (ще претърпя) неуспех в преследването на някого. — Бягай! — прошепна Коста.. — Край — въздъхна Коста, който без да диша бе следил през прозореца стъпките му. — Ще му хванат опашката. К. Константинов, НДД, 83. Хващам / хвана дявола за опашката. Разг. Оправям положението, справям се с нещо. — Етооо! — извика той.. Хванахме дявола за опашката! Водата е сладка!.. Това не беше морска вода. Корабът значи нямаше никаква пробойна, това беше здрав и сигурен кораб! Н. Антонов, ВОМ, 69. Хващам / хвана златния дявол за опашката. Разг. Забогатявам. Някои казваха с насмешка: — Божан, Божан да е жив, той ще хване златния дявол за опашката. Елин Пелин, Съч. III, 44. Хващам / хвана месечината за опашката. Разг. Ирон. Постигам големи успехи, сполучвам много (употребява се, когато някой се е възгордял от въображаем успех). Кръстю смяташе, че се събират на приказки.., но него не го поканиха. Докривя му. Хлапетии. Смятат, че са хванали месечината за опашката. Г. Караславов, ОХ III, 71.