ОПАШКАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПАШКА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Разг. Пренебр. Човек, който в някаква работа или дейност изостава на последно място, на опашката. Ей такъв е наш Радой, / ала в клас се перчи той, / бил ми важен — санитар! / Санитар ли? — Опашкар! Л. Станчев, ВД, 125. Докога ще се примиряваш с ниските оценки по математика, опашкар такъв!

2. Разг. Човек, който има навик често да стои, да се реди на опашка. Едва пристигнала стока в магазина и пред вратата веднага се нареждат първите опашкари, изскочили сякаш изпод земята. Св. Минков, Избр. пр, 486. Ама че работа! Да получиш сигнал за секретна проверка, точно когато си получил цял камион с банани и парникови домати! И всичко това сега се топеше в пазарските сакове на най-случайни опашкари, без бай Дешко да посмее да укрие дори една щайгичка! Отеч., 1978, кн. 7, 37. — Търпение бе, другари! Ще си отидете с рейса в 17.30! — Добре, но дайте ни сега билети! — обади се някой от опашкарите. ВН, 1958, бр. 2000, 4.

3. Диал. Играч, който се е хванал накрая, на опашката на хоро. Олеле, леле, Великден, Великден, / кога дойде помина помина, / па в година да дойдеш, да дойдеш. / Живо здраво да найдеш, да найдеш: / опашкари, танчари, танчари. Нар. пес., СбНУ ХIV, 7.