ОПАШЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПАШЛЀ, мн. ‑та, ср. Умал. от опашка (в 1 знач.); опашче, опашчица. Пред щаба.. играеха двете малки палави кученца. Когато офицерите излязоха, те виновно свиха пухкавите си опашлета и заподскачаха към близката горичка. К. Кръстев, К, 236. Започна да приижда пак, както дотогава, тълпата любопитна многоглава. И трупаше се тя с безкраен интерес там около изящния кафез, където скачаше едно мишле, нищожно, мъничко, с тънко опашле. Елин Пелин, ПР, 38. Де що прави, / де що струва, / из пазара ще снове — / девет внука ще дарува / с най-желани дарове: / .. / зайци с къси опашлета. Цв. Ангелов, НП, 74.