ОПЕКУ̀Н

ОПЕКУ̀Н, м. 1. Юрид. Остар. Лице, на което е поверена опеката на някого; попечител, настойник. Колкото и бедно да е едно стопанство, около него все има въртел .. Непълнолетен човек ептен не може да се оправи, затуй се избират трима опекуни да вършат цялата работа. Й. Радичков, СР, 80. На другия ден доктор Странски кръстил малката дъщеря на войводата, като ѝ турил името на баба ѝ Ботйовица — Иванка — и останал неин опекун. З. Стоянов, ХБ, 275. Остана [Иво] сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници. М. Георгиев, Избр. разк., 111. След смъртта на баща, който остави маловръстни деца, имотът им се описва от съдията, който поставя опекун майката или някой ближен роднина. СбНУКШ, VII, 253.

2. Неодобр. Натрапен покровител, надзорник. Готов съм да поема своя път в живота, да заминем двамата в най-затънтения град, в най-глухото селище в страната, където без опекуни и настойници да кажа невероятно простичките, но правдиви думи, любимите думи на твоя баща: "Имаме малко, но то ни стига!" Й. Попов, СЛ, 162. Угодливо се озоваха на празненството.. и български чорбаджии като представители и опекуни на раята. ВН, 1958, бр. 2023, 4. "Аз, казва госпожата, съм пълнолетна и не искам опекуни!" Толкова. М. Грубешлиева, ПИУ, 126.

— Рус. опекун.

Списък на думите по буква