ОПЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЀРВАМ1, ‑аш, несв.; опѐря1, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. В съчет. с опашка, уши. За животно — правя да ми щръкнат, да ми се изправят ушите, опашката, тъй като съм разтревожен, напрегнат, неспокоен; вирвам, изправям. Но Ринт не беше спокоен. Подскачаше, оперваше опашка, ослушваше се и току се въртеше около бай Петра. Ст. Станчев, НР, 103. Орехите тук бяха закътани в гъстака, но близо до шосето и затуй дядо Петър все гледаше ушите на магарицата. Щом Йоана ги опереше и вдигнеше глава към пътя, той разбираше, че някой минава оттам — я сборянин, я горски. Хр. Пелитев, ХО, 63. И с умен поглед и с оперени уши / той [конят] винаги минаваше / по сигурния коловоз. Хр. Радевски, Б, 24.
ОПЀРВАМ СЕ несв.; опѐря се св., непрех. 1. За грива, уши, опашка, косми на животно или пера на птица — щръквам, изправям се, вирвам се, разпервам се, наперчвам се. Вятърът развява косъм по косъм копринената му грива, опашката му се оперва като опашката на щраусът. Ст. Ботьов, К (превод), 20. Опашката на пауна се опери с цялото си пъстро великолепие.
2. За дърво — разпростирам клоните си; разпервам се. Млад, но закелавял габър и дъбак се опери встрани. К. Колев, ТЕ, 63.
3. Прен. Заставам или се държа дръзко, самоуверено, предизвикателно; напервам се, наперчвам се. Ще се уплашиш и ще се върнеш. — Кой, аз ли ще се уплаша? — опери се Дългоноско. П. Бобев, ГЕ, 64. — Ти упрекваш кривото, че се повлякъл подир Борис, но ти май си се подвел по Йовчо Петров и все за парата мислиш. — Защо да не мисля? — опери се Керин. Д. Кисьов, Щ, 372. Изведнъж вуйчото се оживи, опери се, дигна глава, лицето му, доколкото можеше да долови Ленко, се проясни. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 273. Златна значка им дадоха. Диплом им дадоха. Опериха се ония ми ти деца, добиха едно самочувствие, където ги повикат — първи. Работят с ум и сърце. Б. Борисова, МИ, 58. Оперих му ся, а той не видя как си отиде. Н. Геров, РБЯ III, 369.
◊ Опервам / оперя уши. Разг. Започвам да се чувствувам и да изглеждам добре; оправям се физически. Отивам аз веднага, гледам, стоката си я бива. Едни дълги, прострени годинаци, ама малко омърлушени. От пътя е, уморени са, мисля си. Ще починат някой ден, ще ги понахраним и ще оперят уши. — Монеолу, дума ми Казакът, да ти кажа правата, страх ме е. Не ми хващат око тия свини. Чудомир, Избр. пр, 258.
ОПЀРВАМ2, ‑аш, несв.; опѐря2, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. В съчет. с очи — напрегнато, настойчиво насочвам, устремявам очи, поглед; впервам, втренчвам, вторачвам. Горките деца като чуха, че ги карат в харемлика, пребледняха и краката им се подкосиха.. Щом влязоха в голямата стая и видяха баба Вачовица, всички опериха очи в нея, с което искаха да ѝ кажат: "отърви ни, бабо!" Ц. Гичев, ГК, 132. На Ганча очите бяха оперени в котела: той гледаше да възври и да не кипне. Ц. Гинчев, ГК, 69. — Ей, че иди дядо Димо / гордо и весело. / Той на Ненча опери око: / — "Добър ти ден сино! Ц. Гинчев, ДТ, 44.
ОПЀРВАМ3, ‑аш, несв.; опѐря3, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Убивам, погубвам някого или нещо. Царот посакал да му донесат вода от една планина, къде що никому не му държело да ойт, защо тамо имало два диви кони, що вардели водата.., а кой ке ходел тамо, го опервале (убивале). К. Шапкарев, СбНС III, 83. Молям ти се, викал коньот, не оперви ме, ке ти дам нещо. К. Шапкарев, СбНС III, 28. Утрината раното си ойде слънцето и жената излегвит отзад врата и йе кажвит сънчов майка како да прайт.. "по-бъргу да заминвиш и сетне да кажвиш, заре тебе те оперват." СбНУ ХХIХ, 220. Ето ти го пак дивийот кон, дошол да ядит сеното. Келешот той час се спущат на него, го фащат и сакат да го оперит. К. Шапкарев, СбНС III, 28. опервам се, оперя се, страд.