ОПЕРЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЕРЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил.1. Муз. Който се отнася до оперета или е свързан с оперета. — Тук, тук! — извика младото момче, пое от някого куфара си, втурна се в купето и засвири една модна оперетна мелодийка. Д. Калфов, Избр. разк., 95. В съзнанието й изплуваха отново спомени от детинството.. Ето татко Пиер в началото на своя път към богатството, енергичен и силен, преди да стане почитател на оперетните актриси. Д. Димов, Т, 49. Оперетно изкуство. Оперетен репертоар. Оперетна постановка. Оперетно представление. Оперетен артист. Оперетна певица. Оперетна трупа. Оперетен театър.

2. Неодобр. Който е недостатъчно сериозен: повърхностен, лекомислен, превзет, фалшив. С оперетното си поведение тя често скандализираше пуританските среди в обществото.