ОПЕРЕТЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЕРЀТЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Неодобр. Който буди смях; комичен, смешен, водевилен. Възседнал на кон, чудноват в своята оперетъчна униформа на контрабанда-генерал и опълченец, Кесяков поведе публиката към Александровската площад. С. Радев, ССБ II, 13. Сухо изщрака копчето на телевизора оттатък.., а малко след това в рамката на вратата на кухнята застана самият прелюбодеец и каза с оперетъчен фалцет: — Ще си лягаме ли цуцко? Ч. Шинов, ВС, 48-49.

— От рус. опереточный.