ОПЕРИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЕРЍРАНЕ¹. ср. Мед. Отгл. същ. от оперирам¹ и от оперирам се.

ОПЕРЍРАНЕ² ср. Книж. Отгл. същ. от оперирам². В централното конструктивно бюро при Института за ядрени изследвания в Полша е бил построен специален манипулатор — инструмент, служещ за опериране с лабораторни съоръжения зад дебел заслон, предпазващ от действието на лъчите. ВН, 1958, бр. 2081, 4. Той [Бидер], подобно на Инауди, .. се осланял главно на слуховото си чувство при оперирането с числа. Матем., 1966, кн. 5, 16.