ОПЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЀТ¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Опънат, стегнат. Премени се рако, / накити се рако: / сини беневреци, / опети чешире. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 39.

ОПЀТ², ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Опак, упорит, инат. Ногу си опет, ама и он не пада по-доле. СбНУ ХIII, 270.

ОПЀТ¹ нареч. Диал. Пак, отново; още един път. — Къде е текла вода, опет ке течит! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 220. — Опет дойде, опет си отиде. Л. Димитров, СбМ, 151. "Да бил дал бог колко киски, / колко киски на венецот, / толко града да обшеташ, / опет назад да се вратиш, / пак во рамни дворе. Нар. пес., СбБрМ, 377.

— Друга (диал.) форма: опя̀т.

ОПЀТ² нареч. Диал. Отзад. Чи си Стуйан фанаха, / опет му ръце вързаха, / в Тимутий ще го закарат, / в тимутийската тъмница. Нар. пес., СбНУ Х, 77.