ОПЕТЛЯ̀ВАМ

ОПЕТЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опетлѐя, ‑ѐеш, мин. св. опетля̀х, прич. мин. св. деят. опетля̀л, ‑а, ‑о, мн. опетлѐли, прич. мин. страд. опетля̀н, ‑а, ‑о, мн. опетлѐни, св., прех. Диал. 1. Закопчавам чрез петелка; запетлявам (Н. Геров, РБЯ).

2. Свързвам, стягам някого или нещо; оплитам. Само той [Савата] е в състояние да даде отчет, като как е чувствувал себе си в това време, опетлян в синджири и увиснал в парцали. З. Стоянов, ЗБВ III, 192. Най-напред извадиха Т. Киркова, опетлян по сичкото си тяло със синджири. З. Стоянов, ЗБВ III, 172.

3. Препасвам, опасвам някого или нещо. Висок и снажен.., добре стегнат и опетлян.. — Дочо се хареса на началника. Т. Влайков, Съч. III, 112. Обседлах го, опетлях го /, па възседнах да отидох, / та заминах край варуша, / край варуша край кюшето. С. Зафиров и др., БГ, 57. опетлявам се, опетлея се страд. и възвр. Добри си облече дрехата, загърна ся и опетля се. КН, 1873, кн. 3, 23.

ОПЕТЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; опетлѐя се св., непрех. 1. Разг. Обърквам се и не съумявам, не зная как да отговоря или как да постъпя, да намеря изход от някакво затруднено положение; оплитам се. Усети, че ще го хванат в лъжа и още повече се опетляви в обясненията си.

2. За положение, обстановка, дейност и под. — обърквам се, усложнявам се поради някакви промени, затруднения, пречки и под.; оплитам се, заплитам се, забърквам се. Оплени са и опетля работата. П. Р. Славейков, БП II, 11.

Списък на думите по буква