ОПЕТНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЕТНЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опетнявам и от опетнявам се; опозоряване. Той се похвали, че след като изтърпял позорното опетняване за "фиктивния начет".. започнал новият му живот, изпълнен с труд и безсънни нощи. К. Калчев, СТ, 248.