ОПЕЧАЛЀН

ОПЕЧАЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опечаля като прил. 1. Който изпитва печал; натъжен, скръбен, печален. На четвъртия ден някаква опечалена вдовица ме накара да й пиша заявление. Елин Пелин, Съч. IV, 212. Братчето ми Кольо след продължително боледуване се помина през септември 1899г. Опечалени бяхме всички. СбЦГМГ, 132.

2. За лице, очи и под. — който изразява печал. Те [Райна и Кольо] застанаха пред майка си със същото смирение и впиха овлажнели очи в нейното опечалено лице. Ц. Церковски, Разк. III, 135. Ние отдавна вече се досещахме какво ще стане на края, но сега, като гледахме опечалената физиономия на Гуджо, така се развеселихме, че почнахме да се търкаляме на поляната от смях. М. Гръбчева, ВИН, 210.

3. Като същ. опечалените мн. Близките на покойник. Друг път след погребение той [поп Антония] чевръсто се наместваше върху капрата на катафалката до коняра.. като оставяха опечалените да дочакат заравянето на мъртвеца. Т. Харманджиев, КЕД, 198. И, винаги пъргав и внимателен, той [Панчата] ще свърши безвъзмездно работа за неколцина, като винаги намираше думи да утеши опечалените. Ст. Чилингиров, ХНН, 41.

Списък на думите по буква