ОПЕЧАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЕЧАЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опечаля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Предизвиквам, причинявам, възбуждам у някого печал, скръб; натъжавам, наскърбявам. Това още повече опечаляваше стареца, обезпокоен и от мисълта, че тая голяма прилика крие може би в себе си и еднаква участ. Й. Йовков, ПК, 157. // Правя нещо (лице, израз, очи) да изглеждат печални, да изразяват печал, скръб. Помачетата се изчервяват като момичета.. Изглеждат тъжовни, някаква бяла сянка краси и опечалява лицата им. Ст. Станчев, НР, 83.// За мисъл, чувство — предизвиквам, причинявам, възбуждам печал, скръб в сърцето, душата на някого. "Къде извежда тая пътека?" — дойде му [на Теодосия] на ум и остра боязън, че се е заблудил из гората и не ще може скоро да намери пътя към манастира, се вмъкна в сърцето му и го опечали. Ст. Загорчинов, ДП, 210-211. Не мога да търпя безчестие на душата си; безчестието ми нарани душата, опечали я, отрови я — душата ми не може да се мири с безчестието: то е гнусно, скверно, кално... Ц. Гинчев, ГК, 158. опечалявам се, опечаля се страд.

ОПЕЧАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; опечаля̀ се св., непрех. Обзема ме печал, ставам печален, скръбен; натъжавам се, наскърбявам се. Едва за четвъртия ден Григорий Синаит дойде на себе си. Първото му слово към Теодосия, когато го позна, беше да не плаче и се опечалява, защото Бог още ще го държи на земята. Ст. Загорчинов, ДП, 2323. Аз се радвах, когато дойдох тук [на изложбата].. — размислих седнал, след това се опечалих. Ал. Гетман и др., СБ, 138. За децата на сестра ми Ивана се опечалих до крайности. Дай Боже здраве па на живите! АНГ I, 336. Какво ли си думаше, и какво ли си мислеше между това готския Мойсей Улфила.. Лесно можем да проумеем колко му ся е оскърбило и опечалило сърцето. Г. Кръстевич, ИБ, 129.