ОПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЍВАМ, ‑аш, несв.; опѝя, ‑ѝеш, мин. св. опѝх, прич. мин. страд. опѝт, св., прех. 1. Напивам някого с алкохолно питие; опиянявам. Проклети й черни очи, черни, валчести таквие! / Па като те стрелне, като с вино те опие / Та не знаеш, носиш ли се като сянка по небето, / или жив човек се щураш из селото! Елин Пелин, Съч. V, 108. Алузиян, по-хитър от противника си, предваря та го поканва на угощение, дето го опива и му избожда очите. Т. Шишков, ИБН, 194. "Донесете ракия / да опием момата, / дано рече "зе щам го". Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 205. Положих софра голяма, / да ядем, йощи да пийем. / Издул да си опия, / Издул и хората му. Нар. пес., СбНУ Х, 76. // За спиртно питие — проявявам свойството си да правя някого пиян; напивам. Чергарски някои племена ядат конското месо, а от млякото на кобилите правят едно питие, което опива, но и храни — казват го кумис. Пч, 1871, кн. 2, 24. Он гледаше какво своите си вещи продаваха, за да би могло да си накупят доволно ракия, коя‑

то ги опиваше и няколко время от ума им ги лишаваше. БКн, 1859, кн. 1, 226.

2. Прен. Поет. Правя някой да се унесе, захласне, забрави, обикн. по нещо хубаво, приятно; опиянявам, омайвам, замайвам. Зад решетъчните прозорци идват и си отиват много пролети, които опиват и замайват главите. В. Йосифов, РС I, 86. Тя [котловината] ме опиваше с царуващата си красота. От всички страни се надигат високи, зелени рътлини и я обгръщат като рамка. Н. Попфилипов, РЛ, 3. — Де съм я видял? — питаше се момъкът, като се взираше в момата, зачуруликала високо на майка си с един звънлив глас, който го опиваше. Ив. Вазов, Съч. ХII, 175. Когато мракът скут простре / .. / Кога опие сичко сън: / тогаз усещам лекост аз / и прояснен е моят мрак. Хр. Белчев, Избр. съч., 49. Ще се завърнеш пак от път далечен / .. / да ме опиеш с думи и със сънища неверни, / по-светли от далечните звезди вечерни. Е. Багряна, ЗМ, 78. Налей, Джованино, / вакханко, наливай, / разпалвай ме с вино, / с очи ме опивай. Ив. Вазов, Съч. I, 132.

3. Прен. Довеждам някого до възбудено душевно състояние, до екзалтираност, като му внушавам измамна, фалшива представа за нещо; опиянявам, омайвам. Секога нащрек да не би да принесем нещо повече зло.. ний ся пазихме от книги, които опиват. Кр. Пишурка, МК (побълг.), IV, опивам се, опия се страд. и взаим. В настъпилото дълго мълчание те се опиваха с очи. К. Колев, ТЕ, 85.

ОПЍВАМ СЕ несв.; опѝя се св., непрех. 1. Ставам пиян; напивам се. Дебряните пият полека и никога не се опиват, освен на сватба, дето, според техните думи, е неприлично да си трезв. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 148. — Аз пия, Филка, ами по малко, та да не се опия. Д. Немиров, Д №9, 134. Ема не можеше да пие — и да се опие: нервен стомах. А обичаше. — Ликьорът беше сладчив: ще е приятен след трапеза. А. Страшимиров, Съч. V, 163. Един по месец пий — и пак се не опива / друг триж на седмица в участъка преспива. К. Христов, Избр. ст, 301. Охотата.. за питие постепенно ги [пияниците] е обладавала и те почнали да попиват повече и повече, додето хванали да ся опиват и най-после станали безчестни и окаяни пияници. ИЗ 1877, 60. Който пие на вяра, два пъти се опива. Послов. Който не пие, не се и опива. Послов. Кога викнат всички пиян си и да не си, щеш се опиеш. Послов. Не е пиянец оня, който изпива много, а който се опива. Послов.

2. Прен. Поет. Опиянявам се, омайвам се, замайвам се. Стоя на прозореца, гълтам свежия сутринен въздух. Опивам се от свежестта на окъпаната от бурята земя и си мисля за това, което беше преди двадесет години. К. Кюлявков, СПП, 66. Това бяха хората, които бяха носили в гърдите си три месеци великата мечта за освобождението на отечеството, бяха живели с нея, бяха се опивали от нея. К. Величков, ПССъч. I, 37. Аз пих вече от чашата на славата, / аз жадувам още за слава, искам слава, / слава! Да се опия до зашеметяване от слава. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 79. От всичко с мяра се опивай, / бъди разумен — не отивай, / щом доловиш възторжен вик. Худ. С I, 377.

◊ Опивам се (нарязвам се) като на помен. Диал. Много се напивам.