ОПЍВАНЕ

ОПЍВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опивам и от опивам се. При Икономов ясно ще видим това непрекъснато опиване от политическите идеи. Т. Жечев, БВ, 357. Тия, които не познават друга радост освен дервишкото опиване от собствения си пъп, .. те не могат да оставят следа и спомен от себе си. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 195. Аз не искам да кажа с туй, че бях забравил, макар за минута, чудното си положение, само че моето съзнание се изказваше в трескаво възбуждание, нещо като умствено опиване. ССГ (превод), 26.

Списък на думите по буква