ОПИНАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЍНАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. и диал. Опъвам, дърпам, тегля. Отвързаха лодката от кола, старият я опинаше и държеше долепена до дървената груба скелица, каквато си стъкмяват лодкарите. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 76. — Хе, не се мре лесно, — отговори височко Балашев, — човек, да ме простите, е куче: не умира, а опина ярема като вол. А. Страшимиров, К, 59. Рипна навън из вратата, така бързо, щото полите на дългата му антерия се дигаха, като да ги опинаше някой нарочно. З. Стоянов, ЗБВ I, 319. Кой че може саблю да

извади, / он че буде млади младоженя! / .. / Сва трапеза сабля опинала / а сабля не чуе, не хае. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 219. опинам се страд.

ОПЍНАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. 1. Опъвам се, дърпам се, тегля се, обикн. назад.

2. Прен. Оказвам съпротива, противопоставям се, възразявам, опъвам се, опирам се.

— Друга форма: опѝням.