ОПИОМАНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПИОМА̀НИЯ ж. Рядко. Болезнена страст към употреба на опиум като средство за постигане на временно опиянение, изкуствено повишено настроение, самочувствие и др.; наркомания. Топчета и малки парчета берж се вземали с кафе или с чаша вода — и действували като силен опиат. Заедно с хашиша.. това било едно от най-разпространените средства за опиомания. Д. Мантов, ХК, 95. Има ли писано нещо на български по опиоманията, кокаиноманията и опиването с хашиш? ПН, 1934, кн. 2, 31.