ОПИСАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПИСА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Лице, което прави описание. След три дена една кола с четворица души българи, между които и описателят — свидетел на това двуборство, отиваха за село Копаня. Ив. Вазов, Съч. VI, 142. Твърде малцина са описателите на Югоизточна Европа, които са съгледали, че най-крупното племе в тоя кът са българите. Пряп., 1903, бр. 15, 1. Г-н Ив. П. Сл. са не задоволява с това, т.е. той не е прост описател на народните обичаи и вярвания, а обяснител на тяхното значение, описател на тяхната история. Знан., 1875, бр. 9, 144.