ОПИСАТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПИСА̀ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Маниер на описателно повествувание, без задълбоченост, обобщения, оценки, изводи. Силата на художника се проявява не в лекото, външно описателство, а в задълбоченото пресъздаване на сложни с вътрешната си композиция сцени. С, 1951, кн. 5, 166. Дори само този мотив е достатъчен да покаже новия път за мислите и за чувствата на поета; слага се край на описателството и настъпва някакво по-тъжно и по-критично вглъбяване. Ив. Спасов, БС, 149. Действието [на романа "Стопанинът от Чербин"] се движи мудно.., навсякъде — скучно, дълго и предълго описателство и многословие. ЛФ, 1958, бр. 44, 2.