ОПИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЍТВАМ, ‑аш, несв.; опѝтам, ‑аш, св. 1. Прех. Проверявам, пробвам някакво качество, свойство или годност на някого или нещо; изпитвам, изпробвам. Персоналът оставя свободно клиента да си избира, каквото му хареса. Жените опитват пред големите огледала златните брошки, обици или огърлици. Г. Белев, КВА, 290. Когато отивахме по гората да си опитваме пушките и когато си приготовлявахме едно друго, той се ни осещаше и махаше с глава. З. Стоянов, ЗБВ II, 36. По нас всяка баба или друга жена, кога дойде да види болно дете, знае и казва за болката по един лек, който уж била опитала. Лет., 1871, 119. Желаеш ли да опознаеш едного приятеля? Опитай го в нужно время, зачто тогда щеш го позна. А. Гранитски, ПР (превод), 119. Россия след като опита сичките средства и даде доказателства на Европа за своя миролюбив дух, не ѝ остава вече друго освен да наложи своята воля със силата на оружието на Турция. НБ, 1877, 234. — Но я почети високо да послушам и аз — ми каза Филаретов. Не зная, дали с тая покана не искаше да ме опита, като какво ми е четенето. Ил. Блъсков, СбНУ ХVIII, 559.

2. Прех. Хапвам или пийвам малко от нещо с цел да проверя вкусовите му качества; вкусвам, дегустирам. Дядо Божин остана на трапезата през всичкото време.. Някои от гозбите той никак не опитваше, от други вкусваше само с върха на лъжицата. Д. Ангелов, ЖС, 191. Бай Ганю от любопитство не изпущаше случая да опита иностранните продукти: — Туй какво е, грозде ли е? Браво! Ал. Константинов, БГ, 26. Тя отиде при Митко, накара го да си разтвори торбичката и му я напълни с боядисани орехчета, със сладки и бонбони, които малкият веднага опита. А. Михайлов, ДШ, 23. — Какво е вашето вино!.. — Заповядайте да опитате, каза той. — Аз опитах и се впуснах в разговор с него. Св. Миларов, СЦТ, 52. Ако купувачът прегледа външната страна на просто платно.. или опита вкуса на някоя от храните или от питиетата и после го купи, няма вече избирателното право по виждане. ДЗОИ III ( превод), 81.

3. Прех. и непрех. Проверявам, обикн. с пипане нещо, за да се уверя в съществуването му, установявам наличността на нещо. Той подаде чевръсто малката си пухкава ръка на Чардаклиев и Беров и преди да седне зад ореховото си бюро, опита с пръст дали има прах на кожения стол. Д. Кисьов, Щ, 29. — Ами стражарите не са ли бутали? —

Разбира се, че са бутали.. И капака са отваряли, да видят наистина ли е пълна с вино, и пръчка са спускали до дъното, да измерят дали няма двойно дъно, опитали са всичко. В. Бончева, АП, 49-50. Докторът коленичи до болната и с часовник в ръка опита пулса, после сложи ухо и на гърдите. Г. Белев, ПЕМ, 79. Ключето щракна, тя опита дали сандъка е отворен и изтича бързо в стаята. Г. Караславов, Тат., 253.

4. Прех. Обикн. с предл. с. Проверявам, обикн. с опипване, обстановката, в която се намирам или посоката, в която се движа, за да добия представа; ориентирам се. Аз си правех път с ръце, с гръб, опитвах с крак коварните наноси .. изсипвах пясъка из обувките си, докато най-сетне светваше пред мен зелената полянка край реката. Ил. Волен, МДС, 15. Ротата отмина напред и бойците спряха край водния канал .. войниците опитваха дълбочината. П. Вежинов, НС, 98-99. Стъпил на носа на трактора.. Райко опитваше като рибар с един дълъг прът дълбочината и помагаше на водача да изведе благополучно машината на здрава земя. С. Северняк, ОНК, 54. Дерзнах да пристъпя край стената, като слушах да скърцат дъските под нозете ми, които опитвах една по една дали не ще ся сринат с мене наедно. Ч, 1871, бр. 10, 315.

5. Непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Полагам усилия, правя опит да извърша или да постигна нещо; пробвам. Старата жена опита да му прегради пътя, но той [Найден] я тласна и изскочи навън. Г. Райчев, ЗК, 128. Аз опитах да вляза през вратата, но тоя негодник.. не само че не ме пусна, но ме нарече скитник и всякакъв. А. Гуляшки, ЗВ, 565. Ето на бай Марин — мъчи се да вкара каиша в токата, но не върви. Един-два пъти опитва, а и не може да се наведе — тежката раница му пречи. Л. Стоянов, Х, 9. // Прех. Прен. В съчет. със същ. късмет, щастие и под. Изпитвам, проверявам възможностите си, способностите си или обстоятелствата, условията на нещо, за да постигна някакъв успех. Нашият художник мечтаеше да нарисува много картини, да направи изложба, да си опита късмета в тоя страшен град [Париж] и тогава да се прибере в България. А. Каралийчев, С, 272. Знаеш, Коля, аз започнах да опитвам късмета си на рулетката и колкото и да е странно за такъв един човек без късмет като мене.. провървя ми — завчера спечелих 800 златни франка. П. Незнакомов, ЖВ, 33-34. Позамогнал се, той започнал да опитва късмета си и в търговия с добитък. Н. Ферманджиев, РХ, 67. На третия ден от пристигането си в Париж д-р Ст. Данев заповядал на Б.Н. Банка да приведе тридесет хиляди лева от собствените си пари в Париж, дето "решил да си опита щастието на борсата с българските ценни книжа". Бълг., 1902, бр. 447, 3. Тръгнале направо каде Враченско и Берковско, да придружат събраните татък свои братя въстаници, с които щат да поделят делбата и опитат щастието си на бойното поле. НБ, 1876, бр. , 6.

6. Непрех. Обикн. с предл. с и следв. същ. добро, молба, кротко и др. Проверявам възможността чрез нещо да повлияя, да въздействувам или да помогна на някого или на нещо в определено положение; изпробвам. Горчиво му беше на Първан, но пак опита с кротко: — Петро, да стъкна огъня, па сложи една бобена яхния. Н. Каралиева, Н, 152. И тъкмо когато се канеше да се обърне към Сарандовица и да опита с молба, пред хана издрънкаха няколко каруци. Й. Йовков, ВАХ, 68. Колко пъти [Тренчо и Свиленка] се бяха разправяли.. — Недей, Тренчо, прави така. — И с добро бе опитвала, и караници бяха избухвали — Тренчо си остана все такъв. Кр. Григоров, И, 40. Когато все пак ме заведоха насила в депото, отказах да работя. Няколко пъти така опитваха, но напразно. К. Странджев, ЖБ, 120.

7. Прех. и непрех. Изпитвам върху себе си действието на нещо, обикн. неприятно; понасям нещо. Той [Богдан] потупа късия си меч на бедрото.., когато потрябва, силните и злите ще опитат острието му. Ст. Загорчинов, ДП, 364. Хайде да се съберем, Ноне. И двамата сме опитали от горчивото, затуй отсега нататък ще живеем по-хубаво. И. Петров, НЛ, 259. През дето минеше, [Иван Шопа] все щеше да намери какво да се закачи.. не оставаше на рахат ратайкините и момичетата.. често опитваше и кобилиците по гърба си при посегателството си към нови завоевания. П.Р. Славейков, Избр. пр II, 39. "Близо около Клисура е станало кърваво сбиване, в което турците.. зле са разбиле и опитале големи загуби". НБ, 1876, 7. опитвам се, опитам се страд. Сместта се опитва на сол и ако е необходимо, се посолява.., поръсва се със ситно нарязания магданоз или копър и се разбърква. Л. Петров и др., БНК, 141.

ОПЍТВАМ СЕ несв.; опѝтам се св., непрех. Обикн. със следв. глаг. със съюз да. Правя опит, полагам усилие да извърша или да постигна нещо; мъча се, напрягам се. Настана голямо оживление и по махалите; жените бяха във всичко заедно с мъжете си, опитваха се да помогнат в работата им. Д. Талев, ПК, 141. Спря се до един сноп, опита се да го повдигне, но не можа да прекара пръстите си под въжето, толкова здраво беше стегнат снопа. И. Петров, НЛ, 256. Архимандритът се опита да стане, но едрото му тяло само се изкриви и той се подпря с ръка на пармаклъка. Ст. Дичев, ЗС I, 267. Някой е дигнал капака на стария олющен роял и се опитва да налучка някаква забравена мелодия. Св. Минков, ДА, 37. Опитваше се да чете вестник или книга, но

скоро ги захвърляше отегчен и разсеян. И. Петров, НЛ, 112.

◊ Опитвам / опитам почвата. Разг. Проверявам, изпитвам (обикн. по деликатен и дискретен начин) мнението, разположението на някого към нещо или благоприятната възможност на нещо да действа, да помогне в определено положение; изпробвам, проучвам, разучавам. Той [Йоргов] ще опита почвата, ще разбере дали да се надява на някаква взаимност или трябва да преглътне горчивия хап и да понесе мълчаливо мъката си. Г. Караславов, Т, 28. "Защо.. — защо оставяте чорбаджиите да държат касата и да търгуват за своя сметка с църковните пари?" Досаден въпрос, който не даваше мира на еснафите, но безпокоеше най-вече стария чорбаджия. И той реши да опита почвата, да проучи настроенията на тия селски първенци. А. Христофоров, А, 64.