ОПИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ПИТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който притежава опит, практически познания или е много добре подготвен, осведомен в някаква област; вещ. Аз съм опитен шофьор, пък и колата, която карам, е новичка, та тия 78 километра ги взех само за 53 минути. Ст., 1966, бр. 1076, 1. Тоя инак безгрижен, весел и суетен офицер ти говори сега не само като вещ икономист, ами и като опитен практически деец! Т. Влайков, Съч. III, 37. А няколко дни след това заболя от тежка простуда.. Цериха го както можеха; съветваха се с опитни хора; повикаха дори и фелдшера от съседното село, но болестта минаваше бавно. Г. Райчев, Избр. съч. I, 110. Той почна да се заглежда в нивите, радваше се на това небивало плодородие, преценяваше и сравняваше с окото на опитен и вещ познавач. Й. Йовков, Ж 1920, 208. Всички се съгласиха, избраха трима по-опитни майстори-строители и под тяхно ръководство започнаха веднага да режат от гората дървета. Ал. Спасов, С, 39. // Който притежава житейски опит, познания за живота. Той беше малообразован и с ограничено развитие, но животът и многото изпитания го бяха направили опитен и разсъдлив. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 111. Той беше наведен и не можеше да се види лицето му, но по дрехите разбрах, че това е учителят. Възрастен е, ще науча нещо от опитен човек. Л. Александрова, ИЕЩ, 95. Той, опитен човек, носеше си и лятно време антерийка, под френските дрехи. Ал. Константинов, БГ, 7.

2. Който е присъщ, свойствен на такъв човек. Крайналията видя как изпод ямурлука му лъснаха пищови.. Опитно око имаше Крайналията, разбра какъв гостенин му е дошел. Й. Йовков, СЛ, 181. Майор Фришмут повдигна равнодушно глава от картата, върху която опитното му око беше забелязало някои неточности. Д. Димов, Т, 208. Войникът хвана с опитна ръка поводите на коня и нежно го погали по разтрепераните ноздри. П. Вежинов, ВР, 59. Стоян размахваше копачката с голяма сила.. Сладостна топлина се разливаше по младото му тяло, той копаеше усърдно, леко, с опитни ръце и сякаш нямаше да спре никога. Д. Талев, ЖС, 52.

3. Който се основава върху опит или е свързан с опит (във 2 знач.); експериментален. Първите две явления — отражението и пречупването — са познати при светлината отдавна. Ние изучихме по опитен път законите, на които се подчиняват те. Физ. Х кл, 1951, 160. Под действието на ниски температури грипният вирус се загнездва по-здраво за епителиите на дихателните пътища, което е доказано със сигурност от лабораторни и опитни изучвания. Пр, 1952, кн. 5, 47. През 1901 година Константин Малков заминава на специализация по фитопатология в Биологическия институт в Далем, при Берлин, и след това — по опитно дело в Гьотинген. Пр, 1952, кн. 5, 97. Опитни изследвания. Опитен образец. Опитен модел.

4. Който е предназначен за провеждане, за извършване на опити, за практически изпитания, за изпробване; експериментален, пробен. За експериментални нужди микробиолозите заразяват с болестотворни микроби подходящи опитни животни — плъхове, морски свинчета, зайчета и др., и върху тях правят своите наблюдения. Е. Головински, ВК, 9. Опитно поле. Опитна станция. Опитен участък. Опитно производство. Опитна лаборатория. Опитен полигон.