ОПИТОМЯ̀ВАМ

ОПИТОМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опитомя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Приучавам диво животно или дива птица да живее при човека и да му се подчинява, да стане питомно; одомашнявам. Интересът на човека към тези явления на природата датира още от ония години на неговото съществувание, когато той е започнал да опитомява домашните животни и да култивира растенията. Хр. Одисеев, ТН, 9. Разправях се в градината с един гарван. Бях го уловил преди два дена. Исках да го опитомя, затова го държех вързан за единия крак с връв. П. Велков, СДН, 32. Първото животно, което опитомили [първобитните хора] било кучето. Ист. V кл., 1980, 21. Ние гледахме и се радвахме на соколчето. Решихме — след като оздравее, да го опитомим. Д. Немиров, КБМ, 52.

2. Разг. Облагородявам дърво или друго растение (лоза, роза и др.) чрез присаждане; ашладисвам, култивирам. — Не ми даде, но изяде пред мене една [круша] и му беше сладко, сладко! А как ги правят толкова едри? — Опитомяват ги. Вземат една дива фиданка, поставят ѝ калем от някоя масловка и като порасне дръвчето, почва да ражда масловки. А. Каралийчев, ПД, 166- 167.

3. Прен. Разг. Правя някого да стане по-общителен, по-културен; приобщавам, цивилизовам, облагородявам. Той бе дребно, русо, шестнадесетгодишно момче — най-бедното и диво селянче в гимназията, което Стефан беше опитомил и привлякъл. Д. Димов, Т, 174. Майка му [на Романов] .. дълго се противи, но синът не я послуша, венча се набързо и предостави на огорчената си майка да опитоми малката дивачка. М. Грубешлиева, ПП, 14. Аз говоря именно за планините, защото те са останали по-волни от човека, и по-недостъпни за градската му цивилизация, която, като опитомява, едновременно уморява и опошлява човешкия дух. Ив. Вазов, Съч. ХV, 100. Естетиката спи във всеки човек и всеки човек търси начини да я изрази. Посредством това той опитомява и себе си. Й. Радичков, СР, 29. опитомявам се, опитомя се страд.

ОПИТОМЯ̀ВАМ СЕ несв.; опитомя̀ се св., непрех. 1. За животно — поддавам се на опитомяване; одомашнявам се. Пролетта тати ѝ донесе [на сестра ми] едно гардже — голо, розово, с жълта човка.. Гарджето се облече с перушина и наистина се опитоми. Щом му викнем "Марица", то отговаря "Га-а-а-а!" Н. Каралиева, ЯЧ, 36. Хората наистина не оставиха бедния Петкан. Прибран на топло в един обор при добитъка, хранен от децата, той [щъркелът] прекара добре и се опитоми. Елин Пелин, ПР, 79.

2. За човек — ставам културен, цивилизован; облагородявам се. Човек е започнал да се опитомява едва когато се е доближил до огъня. Й. Радичков, СР, 58. Тя верува ли още, че тоз народ [османският] омразен, / научен кръв да пие и с пот да се кърми, / от дивите пустини тук нявга дотътразен / ще може да напредне, да се опитоми? Ив. Вазов, Съч. I, 36.

Списък на думите по буква