ОПИТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЍТУВАМ¹, ‑аш, несв.(остар.); опѝтам, ‑аш, св., прех. и непрех. Опитвам. Имаме ли право да мълчим и да не четем и тълкуваме Евангелието на другите, като мислим, но без да опитуваме, че негли не ще приимат добре думите ни? КТЕМ, 112. Цял народ на той великий ден сочувствуваше и опитуваше силата си. НВ, 1860, бр.

480, 1. опитувам се, опитам се страд и взаим. Като са налей дополовината с вода, подклажда са и като начене да ври с ключ, напълнюва са панера с пашкули.. и като постоят 20 минути, опитуват са само горните.. и като не помръдне какаридата, показува, че пашкулите са готови и требова да са снемат и прострат, за да изсъхнат. З. Княжески, ПРШ (превод), 95-96. Требува да ся опитуваме братски и да ся поправяме един другиго. ДЗ, 1868, бр. 14, 56.

ОПЍТУВАМ СЕ несв.(остар.); опѝтам се св., непрех. Опитвам се. Не ща обаче да ся опитувам да го [камъка] хвърлям пак, защото мя заболяха мишците ми. Псих. 1861, 67.

ОПЍТУВАМ², ‑аш, несв.; опѝтам, ‑аш, св., непрех. Диал. Попитвам, разпитвам за някого или за нещо. Поминуам, наминуам / и за Грозда опитуам, / къде седит калеш Грозда, / калеш Грозда бояджия. Нар. пес., СбБрМ, 445.