О̀ПИУМЕН

О̀ПИУМЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Който се отнася до опиум или съдържа опиум. Наркотиците са упоителни вещества.. Към тях спадат опиумът, получаван от опиумния мак, производните на опиума — кодеин, морфин и др. Н. Тонкин, НЗЛ, 22. От общия брой на главните опиумни алкалоиди се получава пантопон и т.н. Изобщо опиумът може да послужи в нашата химикофармацефтична индустрия. РД, 1950, бр. 180, 4. В такива минути въображението ни рисува картини — една от друга по-примамливи. Някаква потайна радост вълнува всяка клетка на тялото ни, ускорява биенето на сърцето ни, замъглява съзнанието ни като опиумен дим. Св. Минков, ДА, 5. Ами помниш ли ти, "силно милеющий за учителски сдружавания", мойто натяквание и отегчителни вече подканвания.. да свикаш на събрание забравеното от вас дружество, което дружество, под опиумното влияние на чрезмерното твое "милея‑

ние" за него, бе три цели месеца.. смъртно заспало в непробудна летаргия? Н, 1895, бр. 21, 167. Опиумна търговия. Опиумно производство.

Опиумна война. 1. Истор. Название на англо-китайската (1840-1842 г.) и англо-френско-китайската (1856-1860 г.) колониални войни.

2. Конфликт, обикн. в международен мащаб, възникнал в резултат на конкурентна борба за надмощие и пазарно влияние между съперничащи си групировки от производители, търговци и др. на опиум или наркотични вещества. Картелът Медилин поведе опиумна война срещу латиноамериканските си конкуренти.В опиумната война се намесиха правителствени части на няколко държави, за да ограничат търговията и разпространението на наркотици в Северна и Южна Америка.

Списък на думите по буква