ОПИЯНЀНИЕ

ОПИЯНЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние на силно упойване, замаяност от действието на алкохол или упойващи вещества. Една хубава винска чаша не беше малко за крехкия организъм. Така Сашо за пръв път позна опиянението — толкова противно и в същото време толкова съблазнително, защото не приличаше на нищо друго. П. Вежинов, НБК, 50-51. Не бързах да допусна, че съм заболял от разстройство на усета за посока. Бях слушал за .. опиянение, ала възможно ли бе да стане това от една чашка коняк. А. Наковски, БС, 157. А старците клатеха глава, смееха се и в сладкото опиянение на виното .. тая черноока мома им се виждаше такава палава, такава хубава! Й. Йовков, СЛ, 171. Той не беше пил много, но се намираше в странно някакво опиянение. Й. Йовков, ВАХ, 54. Едно от най-първите действия, които произвожда пушекът на човека, е опиянението или зашеметяванието и бълванието. Знан., 1875, бр. 1, 15.

2. Състояние на омайване, екстаз, самозабрава от някакво силно чувство или преживяване; забрава, унес, захлас. И му [на Раковски] идеше да вика от възторг, от опиянение за туй, че народната надежда се бе превъплотила в дело. Ст. Дичев, ЗС I, 237. Неволно си представлявам какво е тука през хубавите светли нощи. Можеш да изхвърлиш всички мисли от себе си и да останеш насаме с опиянението, с възторга — с виденията на своята възбуда. К. Кюлявков, СПП, 22. Обхванат от странно опиянение, искаше да извика нещо, но на гърлото му се бяха събрали тръпки на възторг и вълнение. И. Петров, НЛ, 157. От няколко седмици, откакто вече се говореше, че скоро ще се определи датата на Съединението, тоя човек живееше в непрекъснато опиянение. В. Геновска, СГ, 294.

Списък на думите по буква