ОПИЯНЯ̀ВАМ

ОПИЯНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опияня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някой да се унесе, да се забрави, да се захласне от нещо

приятно, хубаво; омайвам, опивам, замайвам, зашеметявам. Бяха тия първи пролетни дни с ведро и синьо небе.., с меко и нежно слънце.., които възбуждат, опияняват и пораждат неутолима любов към живота. Й. Йовков, Разк. I, 46-47. Още при първите крачки ме облъхна благодатна тишина. Колкото отивам по-нататък, толкова повече въздухът ме опиянява със своята чистота и гъстите благоухания на разцъфнали дървета. К. Кюлявков, СПП, 22. По-нататък е ливадата му.., земята го отново опияни с тайнствения си дъх и той като стръвник запрепуска от нива на нива. Елин Пелин, Съч. III, 110-111.  Обр. Този пръв пролетен дъх окуражаваше пъпките да се развиват, опияняваше птиците, влудяваше бръмбарите и пчелите. Н. Хайтов, ШГ, 210. Подгониха се облаците бели, / след тях се втурна веселият вятър / и дъх на пролет, дъх на сняг стопен / опияни треви, дървета, хора. Д. Методиев, ШТ, 16.

2. Остар. Правя някой да стане пиян, да се напие; напивам, опивам. Един от членовете на събранието размешил сичкото събрание. Той казал, че кавето опиянява така също, както и виното. Знан., 1875, бр. 11, 173. опиянявам се, опияня се страд.

ОПИЯНЯ̀ВАМ СЕ несв.; опияня̀ се св., непрех. 1. Обхваща ме силно опиянение, възторг; въодушевявам се, забравям се, захласвам се, замайвам се, зашеметявам се. Но сред борбите за власт и партизанските страсти страната кипеше от патриотичен ентусиазъм, мало и голямо се опияняваше от желание да освободи Тракия и Македония. Ем. Станев, ТП, 85-86. Той продължаваше да се опиянява от словоохотливостта си, докато не изчерпа всичко, което си беше наумил да каже. К. Калчев, СТ, 119. Бае Петър се опияни от радост; той в града винаги се държеше хлабаво, а сега се досущ забрави като видя и сина си. А. Страшимиров, ЕД, 158.

2. Остар. Напивам се, опивам се. В механа съм го отнесла / за пусто вино цръвено, / за щура люта ракия; / како что съм ся напило, / и съм ся опиянило, / тука и съм си легнало! Нар. пес., (Н. Геров III, 371). Седнаа горе во една одаа и се наручаа. И вино им донесоо, се напиа убоо, дури се опияниа. СбНУ ХХIХ, 197. И му [на Марко Кралевике] рече малечек Огненче: / "Яз не требит да сум налютено, / туку требит сабя да изтъргна, / да ти зеам глаа от рамена, / оти кога да ся опияниш, / ти не знаеш тога що да чиниш. Нар. пес. СбБрМ, 122.

Списък на думите по буква