ОПЛАКВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛАКВА̀Ч м. 1. Рядко. Човек, който оплаква мъртвец. Имаше много оплаквачи и оплаквачки, дошли нарочно от селата си, близки на убитите. Намериха се и попове да изпеят над грамадата едно "вечная памет". Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 413.

2. Админ. Остар. Тъжител. "Пожарният командир Михаил Начев е един най-долнопробен рушветчия. Многократно е било донасяно на градския съвет за неговите злоупотребления и комисия даже биде пратена да провери тия работи.. Разпитваха — недоразпитваха, слушаха — недослушваха оплаквачите и свидетелите и в протокола извадиха Начева чист. Пряп., 1903, бр. 9, 4.