ОПЛАКУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЛА̀КУВАМ, ‑аш, несв. (остар.); опла̀ча, ‑еш, мин. св. опла̀ках, св., прех.
Оплаквам2. Представях си опасността и уплашването на ония, които живеяха у запалената къща или у съседните къщи, оплакувах ги. Др. Цанков, ТМ (превод), 116. Когато аз начнах да оплакувам бедното им [на християните] състояние, Исус Христос ми ся яви насън. Г. Йошев, КВИ (превод), 182. "Що по-напред днес да оплакувам, / и що в серце сега да чувствувам! / Дали що сам аз днес намерила / Алексия, жениха любима. / Или що се сега разлучавам / и без тебе до смерти оставам. К. Огнянович, ЖА, 56. оплакувам се, оплача се страд. и взаим. "Ако да можах да чета у душата им и те у моята .. кой знай дали не щем да се повлечем един други, за да се оплакуваме, за да се обичаме!" Др. Цанков, ТМ (превод), 134.
ОПЛА̀КУВАМ СЕ, ‑аш се (остар.), несв.; опла̀ча се, ‑еш се, мин. св. опла̀ках се, св., непрех. Оплаквам се. Които земат малко, лесно завиждат и ся оплакуват, че по-много ся дава на другите. КТЕМ, 517. Това като преговарях в ума си, не смеях да ся оплакувам, напротив — насърчавах ся да търпя докрай това изпитание. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 35-36. Забравих да ви кажа, че г-н Манеоглу трябва да е много сребролюбец, защото много ся оплакуваше, че харчовете станали големи, а печала нямало. АНГ I, 117. Видите, прочее, добре, че не съм само аз, дето се оплакувам за тая лоша вода. Др. Цанков, ТМ (превод), 66.